До: Златина Стайкова и Радослава Станчева

Казвам се Минка Попова и съм майка на много умно и силно момче – Антон Попов.

През 1999 г. съпругът ми и аз отидохме да живеем в Съединените щати. Антон е роден през 2006 г. в Санкт Петербург, Флорида. През 2008 г. поради здравословни проблеми на съпруга ми се върнахме в България.
Миналата година Антон се разболя и открихме, че е имал Ewing Sarcoma – много агресивен тумор, разположен на лявата му бедрена кост.
Веднага започнахме лечение в Клиниката по педиатрия и детска генетична болест в Пловдив.
За да защити имунната си система и да даде време за възстановяване, Антон трябваше да остане извън училище в дългосрочен план.
Първият ден на химиотерапия на Антон беше 15 септември, в България това е първият ден от училище. Беше един много тъжен ден и бяхме толкова разстроени и опустошени, защото нашият 11-годишен син започна много тежко и интензивно лечение с много странични ефекти.
После ни посетиха учителите от сдружение „Образование и здраве“.
Те говореха за възможностите Антон да продължи обучението си и ни дадоха инструкции как да се свържем с училището на сина ни и да попълним необходимата документация, така че да може да продължи като самостоятелно подготвящ се студент. Разговаряхме за неговите способности и нужди, а също така обсъждахме учебния план.
Това беше толкова важно за нас, защото бяхме много объркани и също ни дадоха надежда, че животът ще продължи без значение ужасната диагноза.
Беше такова облекчение да има хора, които разбират през какво преминаваме, и ви дават насоки как да се придвижите напред в тези трудни времена.
Така че в продължение на 10 месеца Антон е подложен на химиотерапия и операция за отстраняване на тумора.
През това време или Радослава или Златина, в зависимост от това, от което се нуждае да изучава,  бяха неотлъчно до болничното легло на сина ни. Те превърнаха учението в забавен процес, разговаряха и обсъждаха с нашия син, дори гледаха малки образователни филми в You Tube, за да може той да разбере по-добре учебния материал. Антон много се забавляваше и най-важното беше, че придоби увереност и се мотивира да продължи да учи нови неща.

Те бяха много чувствителни към медицинските му нужди и когато се почувстваше уморен, те или играеха игри, или просто се уверяваха, че е добре и отиваха при другите деца, които ги очакваха.
Когато бяхме вкъщи между химиотерапията, те се свързаха с него онлайн и продължиха да учат, за да може да постигне напредък.
През юни тази година Антон издържа всички изпити, завършвайки учебната година като ученик от клас А.
Заради тяхната помощ, насърчение и търпение той ще може да се върне при приятелите си в училище, без да губи една година.
Оценявам цялата им упорита работа и отдаденост и искам искрено да им благодаря за тяхната подкрепа и загриженост по време на тези трудни 10 месеца.
С най-голямо уважение към това, което правят като доброволци, им желая всичко най-добро в бъдеще.

На Ваше разположение,
Минка Попова
minapopova21@yahoo.com